Определение
В програмирането, променлива е име, което пази определена стойност. Например променливата "price" има стойност 15. Тази стойност се пази в паметта на компютъра и ние можем да я достъпим, когато ни е необходимо. Променливите имат ред характеристики – нека ги разгледаме!
Характеристики
Тип
Заедно с името избираме и тип. Той не може да бъде променен след като променливата е създадена (това е вярно за повечето съвременни езици за програмиране).
Име
Както казахме променливите имат име. То е последователност от символи. Името се използва всеки път, когато искаме да достъпим стойността на променливата. Като казваме достъпване обикновено имаме предвид прочитане на тази стойност или записване на нова стойност на мястото на старата.
Когато задаваме името, трябва да следваме определени правила:
- можем да използваме следните символи: a,b,c…z, A, B, C…Z, 0,1…9, _ (това е долна черта, а не тире);
- името не може да започва с цифра;
- то не може да е запазена дума в езика, на който програмираме;
- добре е името на променливата да е описателно, т.е. да подсказва каква информация ще се пази.
Размер
В предишния урок споменахме, че различните типове данни заемат различно количество памет. Размерът на променливите се определя от типът данни, който ще се съхраняват.
Стойност
Това е стойността, която ще запишем вътре. Честа грешка при начинаещите е, че забравят да зададат начална стойност на променливата преди да я използват.
Адрес
Това е точното място в паметта, където ще се пази нашата информация. Обикновено той е "скрит" от програмиста и не ни интересува какъв е точно адреса. Адреса се задава автоматично от компютъра. Адресите са от значение за хората, които искат да пишат на език като C и C++, които ползват указатели.
Създаване на променлива
В съвременните езици това става, като се запише типът на данните, последван от името на променливата. За улеснение в тези уроци няма да създаваме изрично променливите – ние приемаме, че те се създават в първия момент, в който ги използваме.
Задаване на стойност
Задаването на стойност става, като поставим името на променливата от лявата страна на оператора =, а от дясната страна поставим стойността, която искаме да и зададем. Дясната страна може да бъде всяка валидна стойност, инициализирана променлива или израз, който може да бъде изчислен до стойност.
Механизмът на задаване работи така:
- Компютърът поглежда дясната страна и вижда, че там стои израз.;
- Пресмята се този израз.;
- Резултатът от пресмятането се записва като стойност на нашата променлива.;
- Ако изразът не може да бъде пресметнат, ще възникне грешка и програмата ще спре (или няма да се компилира).
Ето и няколко примера:
- Задаване на константна стойност:
- Чрез друга променлива:
- Чрез израз:
count = 5;
number1 = 5;
number2 = number1;
area = (sideA * heightA) / 2;
Нека направим един алгоритъм, в който изчисляваме площта на тригълник по горната формула. За целта потребителят ще въвежда страна и височина към нея. Ще записваме резултата в променлива и ще го показваме на екрана.
За упражнение
Въпроси
- Можем ли да променим типът на променлива, след като е създадена?
- Какви символи са позволени в името на променливата?
- Може ли името на променлива да започва с долна черта?
Задачи
- Вземете лист и химикал и да направите алгоритъм, който прочита името и годините на потребителя, запазва ги в две променливи и след това ги показва на екрана.
- Направете блок схема, която изчислява обиколката на правоъгълник(страните се въвеждат от потребителя).
Следващ урок: Оператори – аритметични и логически
Предишен урок: Основни типове данни