Винаги съм твърдяла, че мечтите се променят. През 20-те си години, скачаме от една на друга, гонейки вятъра. Срещаме всякакви хора – с различни цели, с различни интереси, с различни умения. Наблюдаваме ги и подражаваме на тези, които са постигнали успех в начинанието си. Най-големия проблем е, че нямаме идея какво всъщност правим. Къде бъркаме? Все още мислим и действаме като аматьори. Истината е, че успехът във всяка една област е главно ангажимент към даден процес, а не просто намирането на магически трик, който да свърши цялата работа. Един път започнеш ли да имитираш процеса на професионалистите, а не да гониш успеха им, тогава постигаш истинските резултати.

Аматьорите чакат просветление. Професионалистите предприемат действие.

Трябва да си наясно кой си, преди да разбереш, какво искаш да правиш.

Всичко, което създаваш, е тясно свързано с това кой си ти. Но до самоосъзнаването има правилен и грешен подход. Трябва сами да изминем пътя към професионализма. Мислете за себе си като за човекът, който искате да бъдете и в процеса надграждайте възможностите си. Самоувереността идва от вътре.

Аматьорите искат да приключат. Професионалистите надграждат.

Имаш дълго да учиш, преди да надминеш учителя.

Хемингуей е казал: “Ние всички сме чираци в занаят, в който никой не става майстор.” С други думи, учи се от тези над теб, усвои техниките им, преди да създадеш свой собствен стил. Ако не направите така, дълго време ще се заблуждавате, че сте нещо повече отколкото сте. Това само по себе си е най-бързият и сигурен път към провала и анонимността.

Аматьорите тренират колкото трябва. Професионалистите никога не спират.

Трябва да тренирате дори, може би особено, когато боли.

Не е достатъчно да се появите на работа и да сте там всеки ден. Предизвиквайте себе си, минавайте отвъд границите на възожностите си. Само така порастваме. Честотата се натрупва. По-добре е да работите по малко всеки ден, отколкото много веднъж седмично.

Аматьорите скачат, за да достигнат мечтите си. Професионалистите строят мост.

Не става въпрос за гигантски скокове, основани на вяра и късмет, които да изградят кариерата ви. Става въпрос за ежедневна практика.

Трябва да вложите време, да бъдете търпеливи. Запомнете, че пътя към професионализма е маратон, а не спринт. Човек трябва да е постоянен, не идеята му.

Аматьорите се страхуват от провала. Професионалистите си ги просят.

Трябва да приемем, че не винаги ще взимаме правилните решения, че често ще се проваляме царски. Провалът не е противоположното на успех, той е част от него. Една грешка ще те научи на много повече, отколкото едно постижение някога би могло.

Аматьорите изграждат умение. Професионалистите създават портфолио.

Това не означава, че трябва да сте владетеля на всички порти, но ще се наложи да станете майстора на няколко.

И не трябва да работите над нещо ново по осем часа на ден. Свършете работата си, а в малкото останало време разучавайте и експериментирайте.

Аматьорите искат да бъдат забелязани. Професионалистите искат да бъдат запомнени.

Наследството е по-важно от егото.