10 неща, които девелъпърите обичат да мразят

10 неща, които девелъпърите обичат да мразят

Исках да пиша за нещата, които девелъпърите обичат. Но след като те толкова рядко постигат съгласие за технологиите и приложенията, реших да разкажа за нещата, които обичат да мразят. Както всички знаем, нищо не обединява хората така, както споделения гняв.

  • „Само още едно нещо“

Вече не сме в ерата на водопада, когато всяко едно нещо е планирано, още преди да започне писането на код. Софтуерните продукти стават все по-нелепи. Говорим именно за изисквания и добавки, изскачащи в последния момент.

„Първите 90% на кода, отнемат първите 90% от времето на програмиста. Останалите 10% на кода, отнемат другите 90% от времето на програмиста. “ – Том Каргил

  • Клетите QA

Девелъпърите създават код – QA разбиват кода. Не е много трудно да се види от къде произхожда конфликта. Понякога нещата се драматизират малко повече от нужното, но е вярно, че един наистина лош QA може да е крайно досаден и да изгуби ценно време. Роботизирано следват скриптове и се отклоняват от истинските проблеми, съсредоточават се върху дреболии и оставят ключова информация в докладите за грешки. Но нека все пак споменем, че в Осигуряване на качеството има и големи професионалисти, които ако те притесняват, вероятно е за добро. Те те подтикват да станеш по-добър в работата си и биха отървали кожата ти, ако се издъниш царски.

 

  • Прекъсвания

Девелъпърите използват слушалки не защото се наслаждават на музиката повече от другите хора, а защото така не допускат разсейващи звуци и предотвратяват смущения на работата им. Метафорично казано, сякаш имат огромен знак на гърба си „ОСТАВЕТЕ МЕ НА МИРА! ПИША КОД!“

Проучванията сочат, че отнема около 25 минути, за да се съсредоточиш отново, след като са те прекъснали. Това е вредно за всяка професионална дейност, но изключително пагубно за програмистите, поради естеството им на работа и нужната концентрация.

 

  • Лоши шефове

Някои от нас работят за такива. Това са шефовете, които знаят по малко за много неща и затова се смятат за експерти по всичко. Те правят заключения, които нямат никакъв смисъл и са напълно неприложими в реалния свят. Да, да си мениджър е трудно, но някои от тях просто не правят елементарни неща, за да мотивират персонала си и да го предразположат.

Девелъпърите мразят да губят време в дълги бизнес срещи, поставянето им на неразумни срокове или мениджъри, които изискват отчет, къде всяка секунда от деня е била изразходвана.

 

  • Всичко е основен приоритет

Някои хора изцяло забравят смисъла на приоритизирането, а именно да подредиш задачите си по важност. Лошите ръководители смятат, че ако една задача се разглежда с приоритет, то по-маловажната няма да бъде свършена изобщо. Те биха казали, че всичко трябва да се върши паралелно, все едно „Заповядай тези вълшебни зърна, сега можеш да пишеш два кода едновременно.“ По този начин на мениджърите им е по-лесно да обвиняват девелъпърите, ако нещо не е изпълнено на време.

 

  • Срещи

Срещите, които би следвало да са 10 минути, но отнемат цял час. Срещите, които лесно могат да се заменят с имейл. Срещите без ясна цел. Срещите, по време на които, хората не спират да задават нови теми и да удължават агонията. Ненужните мотивационни срещи. Срещите, на които трябва да присъстваш, но нямат нищо общо с работата ти.

Това са главните причини за работа до малките часове на нощта или през уикендите. Не защото не могат да си починат, а защото реално тогава получават малко уединение и се фокусират върху работата си.

„Ще продължим да свикваме още много срещи, докато не разберем защо никаква работа не сме свършили.“

 

  • Некадърната работа на другите

Подобно на писателите, девелъпърите имат свой уникален стил и е тенденция да подравняват всеки код, който видят, с него. Те не мразят чуждите кодове, а своите собствени. Повечето от тях се учат от по-опитните програмисти и се възхищават на работата им. Но въпреки това, гмуркането в код, написан от някой по-добър от теб, може да бъде много травмиращо. Най-голямото предизвикателство си остава времето, нужно да превключиш мислите си, да работят на нечия чужда честота.

„Винаги пишете код, сякаш по-късно ще го чете агресивен психопат, който знае къде живеете. Това ще доведе до добри резултати.“ – Джон Ф. Уудс

 

  • Документация
  • Девелъпърите мразят да пишат документация
  • Девелъпърите мразят лошо написаната документация

Това си е задънена улица. Но така или иначе, някой от екипа трябва да поеме куршума и да изготви документацията. Положителното е, че трудно се намира такъв ценен кадър и едно такова чудесно умение, може да доведе до повишение на заплатата.

 

  • Стереотипи

Да си програмист си е благословия и проклятие. Проклятие е, когато цялото ти семейство описва работата ти като „Нещо там свързано с компютри.“ Или когато малката ти сестра попита: „Можеш ли да хакнеш Wi-Fi на съседите?“, ти и отговориш: „Зависи.“ И накрая последва троснатото: „Или можеш, или не!“

Обвинявам филмите. Тези моменти, когато ИТ-човекът им пише 2 реда, натиска едно копче и вече може да влезе в най-секретната база данни, и да управлява технологиите на целия град.

 

  • Безплатна 24/7 техническа поддръжка

Баща ти: „Ти работиш с компютри, нали? Ела и ми оправи iPhone.”

Шефът ти: „Принтера пак се е развалил. Можеш ли да го поправиш?“

Според хората, ако можеш да напишеш код, можеш да поправиш всякакъв вид техника, безплатно.

Comments are closed.